Айфеловата кула

Айфеловата кула - интересни факти



 



Издигната през 1889 г. във връзка с провеждането на Световното изложение, което пък е организирано по повод отбелязването на 100 години от Френската революция, Айфеловата кула днес е най-популярният и посещаван платен паметник в света.



Обект на раздори и многобройни очаквания, с история пълна с невероятни обрати, La tour Eiffel не оставя никой безразличен…



Айфеловата кула -изглед от Сена.jpg



Айфеловата кула - кратка предистория



 



От както свят светува, желанието на хората винаги е било да се опитват да построят колкото се може по-високи сгради. Съобразявайки се със строителните материали и съоръженията за строителство, до прединдустриалната ера сградите, които инженерите и архитектите можели да построят били предимно от гранит, тъй като единствено този камък бил достатъчно здрав, за да удържи конструкцията на високите сгради.



Всички се променило, когато светът навлязъл в индустриалната ера…



 



Появата на метала като материал, приложим за изграждането на сгради направило възможно преодоляването на теглото на сградата. Само си представете неустоимото предизвикателство пред инженерите и архитектите в мига, в който е станало ясно, че вече могат да строят метални високи сгради.



Подобна идея се зародила и в главите на двама инженери, които работили в компанията на Густав Айфел.



 



Морис Кьохлен и Емил Нугие разработили проект на метална кула с формата на пирамида и с височина от 1000 фута (300 метра). Кулата представлявала метален пилон, който стъпвал на четири основи и се съединявал на върха с помощта на метални греди, подредени на равни интервали.



Проектът на двамата бил готов през 1884 г. и те го представили пред Айфел, но той го отхвърлил, тъй като не мислел, че може да бъде осъществен.



Основният проблем на проекта на двамата инженери бил, че макар да се справяли добре с инженерната и дизайнерската част на проекта, не били архитекти и не виждали архитектурните детайли, които един архитект веднага би забелязал. Затова привлекли архитектът Стивън Совестър, който преработил плановете, добавяйки декоративни елементи и предлагайки опорите на кулата да бъдат извити като арки, за да служат като главен вход към Изложението.



Така изготвен, проектът бил одобрен от Густав Айфел и на 18.09.1884 г. той подава молба за патент, който е под заглавие: „Нова разпоредба за изграждане на пилони и метални стълбове с височина над 300 метра.



Патентът е подаден от името на Густав Айфел, Морис Кьохлен и Емил Нугие, но малко по-късно Айфел, предвиждайки потенциала на металната конструкция изплаща определена сума на двамата инженери и така придобива изключителните права върху патента.



Конкурсът



 



Организацията на Изложението вече е била в ход, когато от официоза на Франция обявяват конкурс за архитектурни и инженерни проекти, които да се превърнат в символ на научния и индустриалния прогрес на XIX век.



Конкурсът стартирал на 1.05.1886 година и в него взели участие 107 проекта, всеки от които представял модернистични сгради, изградени по иновативен за времето си начин и с материали „на бъдещето”.



След сериозни разисквания, в крайния етап на състезанието остават 4 проекта, един от които е на компанията на Густав Айфел. Комитетът на конкурса разгледал внимателно проектите на финалистите и везните натежали в полза на металната кула на Айфел, заради стилния дизайн и особения метод на строителство.



Конвенцията



Спечелването на конкурса била само първата стъпка към изграждането на Айфеловата кула.



Преди да започне строежа е трябвало да бъде избрано мястото, на което ще се издигне, да се направят подробни изчисления, да се осигурят пари и т. н., и т. н.



Преговорите тепърва започвали, а Айфел много добре знаел какво иска.



На 08.01.1887 г. между неговата компания, министъра на промишлеността и търговията Едуард Локрой и префекта Юджийн Пубеле (упълномощен да представлява град Париж) се подписва конвенция, която установява условията по изграждането и експлоатацията на Айфеловата кула.



Според подписаната конвенция La tour Eiffel трябвало да бъде изградена на Марсово поле на брега на Сена, за да служи като своеобразен вход към Изложението. Изчислено е, че строителството ѝ ще възлезе на 6,5 милиона франка, 77% от които е трябвало да бъдат вложени от Айфел, а 23% да бъдат предоставени от публични фондове.



За компенсация на Густав Айфел управата на Париж му дава пълните права над Кулата за период от 20 години, през които той да може не само да възвърне инвестицията си, но и да излезе на значителна финансова печалба. Правата на Айфел над Желязната дама трябвало да приключат на 31.12.1909 г., след което тя да стане собственост на Париж.



Началото



Първата копка по изграждането на La tour Eiffel е направена на 28.01.1887 г. и строежът вече можел да започне официално.



Първо били поставени основите на четирите метални стълба на металната конструкция. Изкопаването и изливането на бетонните основни отнело 5 месеца на работниците, а спънки не липсвали. Всичко вървяло добре с полагането на основите от страната на Марсово поле, но за отливането на основите от страната на Сена се е наложило работниците да работят под вода.



Изливането на основите приключва на 30 юни 1887 година и екипът на Айфел преминава към следващия етап - изграждането на металната конструкция.



Монтаж на металните части



 



На пръв поглед монтажът на металните елементи изглежда много прост. Отделните части, които предварително били произведени и боядисани в заводите на Айфел се пренасяли на строителната площадка и се сглобявали с помощта на нитове направо на място.



В началото изграждането е било наистина лесно, тъй като строителите са съединявали частите направо на земята или с помощта на ниски дървени скелета, но след като конструкцията достигнала 30 метра, това вече не било възможно.



За да се справят с този проблем били построени големи дървени скелета и 4 малки пълзящи крана, които били монтирани във всеки един от краката на кулата. Крановете се движели по релси и благодарение на тях металните елементи можело да бъдат пренасяни до височината, на която работели работниците.



етапи на изграждне.jpg



Най-трудно се оказало изграждането на първия етаж на Айфеловата кула, която съединявала краката на металната конструкция, но строителите преодолели и тези трудности и етажът бил завършен през април 1888 г.



След този критичен етап строежът продължил в по-бързи темпове и Айфеловата кула била окончателно завършена и осветена на 31.03.1889 г.



На този ден Густав Айфел поканил видни членове на френското правителство и общество да се изкачат до върха на кулата. По това време Айфеловата кула не е била оборудвана с асансьори и изкачването е ставало само стълбите.



Тъй като стъпалата до последната, трета площадка са 1710, една част от официалните лица се отказали още на първата площадка, но Айфел с неколцина представители на Парижкия съвет се изкачили на върха на кулата и поставили френското знаме да се вее най-горе. Церемонията била придружена от кратка реч и 25 топовни салюта, които ознаменували финала на строежа на кулата.



Но това не било официалното откриване на Айфеловата кула. Общественият достъп до кулата станал възможен едва на 15 май 1889 г., когато първите посетители можели да се изкачат до последния етаж на кулата и да се насладят на невероятната гледка към Париж, която се разкривала оттам.



Работата по изграждането на Айфеловата кула продължила 2 години, 2 месеца и 5 дни. В края на строителството Старата дама е била висока 300 метра, но височината ѝ се увеличила до 324 метра, след като няколко години по-късно на върха ѝ е поставена радио антена.



Дебати, спорове и унищожителни критики съпътстват строежа на Айфеловата кула



 



Широко известен факт е, че парижката общественост и най-вече интелигенцията били против изграждането на кулата на Марсово поле. Още в самото начало на строежа група видни художници и писатели публикуват във вестник Le Temps „Протестно писмо срещу Кулата на мосю Айфел”. Писмото е адресирано до мосю Алфан, отговарящ за строителството на обекти за Изложението и е подписано от Александър Дюма син, Ги Дьо Мопасан, Шарл Гуно и още куп други видни писатели, композитори и художници.



Интелигенцията негодува и масово започват да се появяват памфлети, които описват кулата на Айфел като „скелет на камбанария”, ”трагична желязна лампа”, „желязна мачта с твърда подложка, объркана, недовършена и деформирана”, висока и кльощава пирамида” и други подобни епитети.



Недоволството спира внезапно, след като Желязната лейди предизвиква фурор по време на Световното изложение, когато по 1710 - те ѝ стъпала са се изкачили над 2 милиона души.

Оставете коментар

anti spam verification

*Преди публикуването, коментарът ще бъде одобрен от администратор.

Когато използвате нашите услуги, Вие приемате, че използваме "бисквитки" и други подобни технологии за подобряване и персонализиране на нашето съдържание, за анализиране на трафика, за показване на реклами и за защита от спам, зловреден софтуер и неразрешена употреба. Научете повече.